Японската градина

Има красива беседка,покрай която клоните си спускат величествени върби.Покрай беседката има малка рекичка.Мост свързва брега с красивата постройка.
Това място е прекрасно за почивка след дългия ден.

Маделин не беше ходила отдавна там и реши да отиде.Тя приготви малка раница в която бяха напъхани най-важните й неща и държеше малка пласмасова чаша в която имаше горещ шоколад.По пътя тя отпиваше и разглеждаше красотата на снега искрящ над земята.Видя стъпки водещи към Японската градина, която като че ли с наметало бе обвита от белия сняг.Една прекрасна картина се описваше пред очите й и тя можеше само да се усмихва и да се радва на природата.Тя беше на прага на градината когато задуха лек студен вятър...Тя клекна и докосна с пръсти заледениет сняг.Хвана една шепа, изправи се и се вгледа.Ръката и беше станала бледа, но снега засияваше все повече.Тя не можеше да погледне настрани беше запленена.Тя отпусна бавно ръката си и изпусна снега на земята.Погледна нагоре и сред неясните облаци се появи лъч светлина, който озаряваше Японската градина.Тя мина през моста бавно и седна на платче покриващо един стар камък.Остави раницата си на земята и се замисли за лъча в небето.Може би той е показвал посоката на бъдещето...Посоката на смисъла на живота...

П.п.Въъ не знам какво ме прихвана, тц тц...Понякога нещо ми става Попринцип не пиша такива неща...Или поне не съм се опитвала